Добро утро!

Ядосана съм. Ама страшно ядосана. Толкова ядосана, че чак ми иде да плача. От безсилие ми се реве. Какво им става на повечето хора около мен? Каква е тази дива депресия? Какъв е този абсурден стремеж към любов? Какво е това ширещо се мнение, че ако до теб няма никой, то ти си кръгла нула? Рано или късно любов ще има. Човек до теб също. Клише, но е вярно. Това, че не става на момента, че без-любовието е факт от години защо трябва да стимулира единствено седенето в къщи и депресията? Защо? Искам да набия някой. Искам да не съм толкова безсилна да променя нечий поглед върху живота. В самотата има толкова красота. В свободата, която ни предоставя тя. Във факта, че нещо хубаво тепърва предстои да се случва… Само не разбирам защо това хубаво нещо трябва да се чака с тъжна физиономия, след като има толкова други хубави, невероятни неща, които да ни се случват и които да правим? Защо хората отказват да живеят…чакайки нещо да се случи? Отвратително!

… и както пеят U2:

“You’ve got to get yourself together
You’ve got stuck in a moment and
you can’t get out of it
Don’t say that later will be better
Now you’re stuck in a moment and
you can’t get out of it

And if the night runs over
And if the day won’t last
And if your way should falter
Along this stony pass
It’s just a moment
This time will pass“

Влюбих се в тази страна. Може би защото не очаквах. Може би защото смятах, че няма да видя нищо по-различно от България. Може би защото бях чувала все не-ласкави изказвания за тази държава и най-вече за хората в нея. Е…аз пък се влюбих. И беше любов от пръв поглед. (more…)

Били ли сте замечтани? Толкова замечтани, че да не осъзнавате дори, че сте прекрачили границата между реалното и нереалното? Толкова замечтани, че да сте мислили, че стига да решите може да литнете и да ходите по облаците, вместо по сивия асфалт? Толкова замечтани, че да сте вярвали, че можете всичко. Замечтана съм. Толкова замечтана, че знам, че мога всичко.