Sting
Wednesday, June 14th, 2006Незнам за вас, но аз харесвам Стинг…Не, аз Обожавам Стинг. Песните му са разкошни. Гласът му. Музиката му. Текстовете. Като приказка са.
Отидох на концерт на този човек. Имах доста предразсъдъци относно тази проява. Повечето певци и групи на живо звучат значително по-зле. Лично мнение, разбира се.
Стинг обаче…беше перфектен. Звучеше страхотно. Песните…аххх…песните. Изпя всичко любимо, като пропусна само две, които много исках да чуя.
Публиката също беше разкошна. Пях до няколко момичета, които бяха доста въодушевени и ухилени до уши. Също като мен.
Разплаках се. На Fields of Gold. Страхотна песен. Страхотно изпълнение. Страхотни емоции.
Като мехлем за душата беше този концерт. Истинското чудо започна оше преди да стъпим на стадиона. Коен беше дошъл с мен, Оби и Ланс в Несебър, за да се поразходи из стария град и да ни изчака. Преди да влезем чувам как една девойка казва “Подарявам билет за Стинг”. Не можехме да повярваме, но се оказа истина. Момичето се казва Илияна и за Коен мисля, че е добрата фея. Та четиримата си бяхме на концерта и слушахме Стинг. Не съм мислила, че мога да крещя толкова на някаква подобна изява. Не съм мислила, че ще скачам, че ще плача, че ще се ухилвам до уши, че дни след това ще съм потънала в мечти, благодарение на някой изпълнител. Мисля, че съм фен.
Няма да забравя края на концерта. Няма да забравя
“…and on the rain will fall
Like tears from a star
On and on the rain will say
How fragile we are
how fragile we are…”
…и дъждът, който заваля точно в този момент…









