Добро утро!

Имам сладолед. Имам Стинг. Имам интернет…И не се страхувам да ги използвам!

Какво представлява акцията за почистване?

За Земята провежда ежегодни кaмпании за почистване на защитени територии от 1999та година насам. Акцията представлява прибиране (и изнасяне) на материал от сорта на пластмаси, метал, стъкло, и други бавно неразгражданеми произведения в чували. Често изнасянето на гръб на събраните чували е най-тежката част от мероприятието. Почистват се предимно защитени местности, където система за сметосъбиране няма.

След усилена проучвателна работа на нивото на замърсеност по планини и национални паркове се спряхме на РИЛА за пореден път и тази година.
Защо сменихме маршрута? Ще обясним на място. Основно поради липса на желание от страна на хижарите в Стара Планина и други организационни проблеми. Извинете за неудобството и късното известяване!

МАРШРУТ!

На 28, 29. и 30. 07 (ПЕТЪК - НЕДЕЛЯ) сме на х. Македония
На 31.07 (ПОНЕДЕЛНИК) се придвижваме към х. Рибни езера.
На 31.07 и 1, 2, 3.08 (ПОНЕДЕЛНИК-ЧЕТВЪРТЪК) сме на х.Рибни езера, от където ще правим лъч до заслон Кобилино бранище (с преспиване);
На 4.08 слизаме през Рилски манастир и се придвижваме с автобус до Сапарева Баня (или друг град), където правим (МАСКА)ПАРАД на БOКЛУЦИТЕ, с подтекст – ски зона Паницище.

Записването става на тел: 02 943 11 23,
или на priateli@zazemiata.org

(more…)

След безсънна нощ, за разсейване от тъжни мисли и бягство от сополиви състояния бе избран маршрута: Балчик - Калиакра - Яйлата - Тюленово - Шабла.

Мога да кажа само едно: Страхотно е!

Колкото и хубаво да ми е било из Южното Черноморие, при цялото ми уважение, то не може да стъпи /образно казано/ и на малкото пръстче на Северната си половинка. Като приказка е. Балчик с невероятните си къщурки, накацали по склоновете, стръмните си улици. Пътят след Балчик…не, не главния. Този през Тузлата. Страхотен е. Просто когато минаваш през него думите стават излишни. Единственото, което ти хрумва е “Колко е красиво. Колко е красиво. Колко е красиво.” То това е и рефренът за абсолютно цялата разходка. Всъщност не ми се описва какво видях. Абсолютно невъзможно е. Каквото и да разкажа…думите са безсилни. Видях лятото. Видях есента. Видях степите. Видях Гранд Каньон. Видях пещери. Видях бездна. Видях морето…от друг ъгъл. Видях толкова много красота, че тя ще ме грее през дните, в които около мен ще са четирите стени. Всъщност няма нужда да пиша…За това място е писано и то е писано от човек, който явно е влюбен в него…:

http://mediatimesreview.com/september03/Sybev.php
Не видях много от местата описани тук. Но ще се върна там и ще ги видя и обикна. Несъмнено.

А до тогава…до тогава ще сънувам скалите в резерват Яйлата, под които се пени морето. Ще сънувам пътя, виещ се сред облаците…Слънчогледите до където стигне погледа ти…Магарето, което пасе с най-мляскащия звук въпросните слънчогледи..Счупеният мост край Шабла…Шабленската Тузла и вълните, които ме прегърнаха…Мдамм…Красота!

Въодушевена съм! Отдавна искам да напиша нещо за Тери Пратчет в блога си, но все става нещо и забравям за тази гениална личност. Последно мислех да упомена рождения му ден, но признавам, че не бях в състояние да сметна 2 и 2, да не говорим за намиране на точните думи за точния човек. Та…въодушевена съм, защото току що разбрах, че вече е ясен актьорския състав на първата екранизация /игрална/ по книга на Пратчет. Филмът ще е по една от най-забавните му книги /а не-забавни негови все още не съм чела/ “Дядо Прас”. В екранизацията ще участва дори самия Пратчет ,така че…просто нямам, нямам търпение!

Повече инфо:

http://www.paulkidby.com/news/may2006.html

http://www.imdb.com/title/tt0765458/

…а за Пратчет…пак ще си говорим И все с добро.

Моята голяма любов си има име. Нарича се Jack Sparrow…Капитан Jack Sparrow, ако трябва да сме по-точни.

Не съм чела коментари за втората част на Карибските пирати. Нямам и намерение. Предполагам, че ще е сериозно оплют. Не ме интересува обаче. За мен това е филм правен с богато въображение и страхотно чувство за хумор. Диалозите са забавни и интересни. Битките забавни и свежи. Сюжетът си е все така приказно-приключенски. Актьорският екип - невероятен. Джони Деп бе по-великолепен от всякога. Мацката - красива и страхотно справяща се с ролята си. Орландо Блум не ми е сред любимците, но и той се представи добре. Дейви Джоунс…дори и маскиран до неузнаваемост веднага се познава, че това е Bill Nighy. Героите на всичкото отгоре търпят промени и дори и любовната история се развива в неочаквана в предишния епизод посока, която мен лично ме хвърля в бурно въодушевление. О, да! Искам и аз един такъв компас, който да сочи към това, което най-много от всичко желая. Искам и “Черната перла”…И буретата с ром. И Джак! Джак!…Хъмм…мдам…и да спомена…Гледах филмчето на “Арена”. Твърдо съм решила догодина там да гледам и третата част. Заслужава си разкарването.

Карамба, все повече искам да съм пират! 

(more…)

Стоя си аз в Миерин, слушам си Стинг съвместно с Ерик Клептън и си мечтая за горещ чай.

Пристигнах в София вчера заедно с Коен. Дето се вика…”Гъз път да види”. Пътуването е с идеална цел: “Карибски пирати 2″ на “Арена”, София Ленд, Зоологическата градина, Голяма Мафия и може би Витоша.

Аз обаче нещо сдавам багажа. Трябва да се стягам. Какво е това нещо? Вчера едва ходих от адско главоболие, а днес умирам от гърлобол. Ужъс!
Снощи все пак се радвам, че успях да видя Дарглар. Голям човек става този човек!

Сега ме оставиха да почивам и Миерин и Коен отидоха да ми доведат Ели от гарата. Аз посред лято си стоя с пуловер, слушам си Стинг и както вече споменах…си мечтая за горещ чай и някой, който да си ме гушне. Чаят предполагам ще се уреди след час-два. За гушкането май ще разчитам на Елито.

Снощи гледах за пореден път “Любов наистина”…Обожавам това филмче. Всички истории в него…е, може би като изключим онази част с “англичанинът с четирите мацки в Америка”. Любовта е навсякъде около нас, наистина. Ще ми се да не ми е толкова празно обаче там, където обикновено е преизпълнено с това чувство. Скоро…надявам се.       

Шляпвам си набързо два-три шамара и си докарвам усмивка на лицето. В София съм. Все хубави хора ще виждам тия дни. Ще гледам Джони Деп. Ще играя мафия. Ще ходя на София Ленд. Ще снимам много, много, много. Ще пътувам на стоп на връщане. Какво повече искам? Какво?

If the night turned cold
And the stars looked down
And you hug yourself
On the cold cold ground
You wake the morning
In a stranger’s coat
No-one would you see
You ask yourself, ‘Who’d watch for me?’
My only friend, who could it be?
It’s hard to say it
I hate to say it
But it’s probably me

I hate to say it
I hate to say
But it’s probably me
I hate to say it
I hate to say
But it’s probably me
I hate to say it
I hate to say
But it’s probably me

Песничката на кака Глория /да не се бърка с чалга-съименничката и/ се превърна в хита на този месец за мен и добре охарактеризира този период от живота ми. Какво мога да напиша? Много насите месец. Дори имам чувството, че в него са се събрали цели три.

Завърших си курса и вече имам диплома за компютърен график. Алилуя! Пише, че знам С++, обаче ако се явя на някое интервю и поискат да им покажа нещо на тази програма само ще им я включа и ще кажа “Дами и господа, това е С++”.

Започнах работа, която траеше от 9 сутринта до към 22 и 30 вечерта. За цял месец - два почивни дни.

Плюсовете:

(more…)