Добро утро!

Тази вечер бях предпремиерно на новото творение на Явор Гърдев “Крум” и нямам думи. Всъщност имам, но всички те са недостатъчни сякаш.  

Постановката - дело на израелецът Ханох Левин.

Актьорският екип - добрите, стари, варненски муцуни, които обожавам.

Историята - Всъщност историите са много. И минават толкова бързо пред очите ти, че не остава време да ти доскучае. Все едно си се сдобил с шпионка, която наднича в стаите на всичките ти съседи в блока.

В апартамента на тези, които тъкмо са се оженили и страстта им е още бурна и гореща и ден след ден виждаш как чувствата и копнежът…изстиват, охлаждат…замръзват.

В стаята на стария, чудноват самотник, който толкова се страхува от болестите, който иска да научи отговорът на един едничък незначителен въпрос, че забравя да живее…само мърмори и се депресира и въпреки всичко…въпреки всичко минути преди да умре би дал всичко, за да живее отново…този път истински.

В живота на завърналия се от чужбина съсед. С празни куфари. В старата къща. При стария живот. При старата си майка. Виждаш опитите му да се отърве от рутината. Да направи нещо различно. Да не се примири. Мечти и желания, които накрая те превръщат в роптаещ срещу света самотник….

…и още стаи …и още хора…и още съдби…и още чувства…близки, далечни, мечтани, нежелани…показани по толкова, толкова…забавен, затрогващ,  емоционален начин, че думите са напълно излишни…това е нещо, което трябва да се види и чуе…

Незабравими реплики:

“Я бийте на всички ни инжекция за щастлив живот!”

“Кино. Всичките ни надежди са в теб. За 10 лева за час осмисляш живота ни.”

Забелязани препратки:

Добре познатите пояснения относно F-word:
Perhaps one of the most interesting and colourful words in the english language is the word “fuck.” It is the one magical word which by just its sound can describe pain, pleasure, hate and love.
“Fuck” falls into many grammatical categories.

It can be used as verb both transitive (John fucked Mary) and intransitive (Mary was fucked by John).

It can be an active verb (John really gives a fuck), or a passive verb (Mary really doesn’t give a fuck), or a noun (Mary is a fine fuck).

 It can be used as an adjective (Mary is fucking beautiful). It should be obvious now that there are not many words as versatile as “fuck.”
Besides its sexual connotation, this lovely word can be used to describe many situations:
Fraud: I got fucked by my insurance agent.
Dismay: Oh, fuck it!
Problem: I guess I’m fucked now.
Aggression: Fuck you.
Passive: Fuck me.
Confusion: What the fuck?
Difficulty: I can’t understand this fucking business.
Despair: Fucked again.
Philosophical: Who gives a fuck?
Religious: Holy Fuck.
Incompetence: He’s all fucked up.
Laziness: He just fucks about.
Displeasure: What the fuck is going on?
Rebellion: Fuck off!
Surprise: Fucking Incredible!
It can be used in descriptive anatomy - He’s a fucking arsehole.
It can be used to tell time - It’s five fucking thirty.
It can be used in business - How did I get this fucking job?
It can be a prediction - Oh, will I get fucked.
It can have maternal connotations - as in “Mother Fucker.”
It can be nautical - Fuck the Admiral.
It can be political - Fuck Reagan.
It can open the door to wonderful relationships - “let’s fuck.”
….

Лично на мен ми направи впечатление и употребата на думичката “гроквам” /”Странник в странна страна”/ в постановката.

Грокнах.

Правя палачинки и слушам “шоколадови” песнички. Чакам две приятелчета да се появят у дома и да гледаме филмчета. Едно добро начало на деня. Всекиму такова! Усмихнат ден!

“Samantha: I have to ask you a question. It’s a good one so think about it. If two people love each other, but they just can’t seem to get it together, when do you get to that point of enough is enough?
Jerry: Never.”

Нещо и има на тази нощ. Може би заради облаците по залез слънце. Може би заради музиката…”If you’re leaving close the door. I’m not expecting people anymore…” Незнам защо, но си мисля за това необяснимо чувство, което се дава като отговор на всичко. “Любовта е отговорът и ти го знаеш”. Или 42? Има ли значение, щом още не можем да зададем правилния въпрос?

Та седя си аз, слушам разбиваща музика, радвам се на лекия бриз, нахлуващ през отворения прозорец и си мисля за любов. Дали наистина трае 3-4 години? Изветряват ли чувствата? Като при дълго отворена бутилка с вино. Хех, то поне става по-хубаво с годините, а при любовта сякаш е обратното.

Как трябва да постъпва човек, за да запази любовта си? Да отпусне “въженцето”? Всеки да е по своя път, със своите приятели, със своите неща за вършене…или да затегне?

Да преглъща сълзите и моментите на самота, за да не стане досаден с просенето си на…внимание?

Гледайки хората около мен оставам с впечатлението, че в една връзка единия винаги е повече обичан, а другия повече обичащ. А често се получава и като в онзи виц:

 ”Срещат се две приятелки и едната пита другата как върви любовта.

- Обичана съм и обичам. - отговаря тя.

- Чудесно! - възкликва приятелката.

- Само че става дума за различни мъже.”

Могат ли двама души да се обичат? Да не се предават на изпитанията през годините? Да отстояват обичта си със зъби и нокти до края? Защото съм сигурна, че някъде там във времевия отрязък има любов - взаимна и нежна. И този отрязък минава толкова бързо…припламва като светкавица…

 ”Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб” - Александър Милн го е написал…от името на любим герой. Ще ми се да вярвам, че някой ден ще го кажа аз, ще ми го кажат и на мен и ще важи не за ден, не за два, не за година, не за четири, а ще бъде “казана дума - хвърлен камък”. Ще ми се да вярвам, че я има…неостаряващата, вечната любов. Празно е обаче. И невярващо. И …затворете вратата, моля.

“Захванали сме се с проект, чиято идея е да извади от праха добрите стари български песни”.

И тук последва песен на Щурците, която на мен поне не ми се струва никак забравена. Особено имайки предвид хората окупирали стадион “Калиакра” в Каварна. Повече бяха изненаданите лица, отколкото зарадваните. Всички си очакваха цветето от луната, но на…получиха няколко кавъра и БТР си заминаха радостни, че са представили новия си проект.

Та чудя се…дали така не казват чисто и просто “Не можем да измислим нищо ново, за това ще ви пеем стари песнички на нов глас”.

Преди БТР на сцената бяха Хиподил. Харесаха ми, което доста ме изненада. И те правиха кавъри. Обаче в ска-вариант, който наистина освежи въпросните песни. Те не припомняха…те правеха нови варианти…

А след БТР бяха “Сигнал”, които дори не искам да коментирам…

Глен Хюз също го чухме вече и не ми се киснеше цяла нощ права на стадиона в това задушно време…Честит рожден ден на Гленчо всъщност.

И мога да кажа, че участъкът Варна - Каварна - Варна беше по-невероятен от всякога. Мълниите, които ни съпътстваха от - до бяха страхотни. Такова светлинно шоу ни беше спретнала майката Природа, че нямам думи, с които да го опиша…Пък и не трябва. Все пак…за кавъри говоря.

Две седмици без кафе. Близо година без газирани напитки /изключение прави бирата, разбира се/. Минах на липов чай с мента и натурални сокчета /които след като прочетеш съдържанието установяваш, че нито са натурални, нито са сто-процентови…да се чуди човек/ и се чувствам добре. И си припявам Стинг: “I don’t drink coffee I take tea my dear…” И пак вали…вали, вали…Крайно време е и навън да завали, защото в тази жега ще изпукаме всички. Щом в Африка е по-хладно от тук…за какво си говорим изобщо?

миналото ме преследва. честна дума. ще започвам работа…там, където започна всичко. там, където е пълно с призраците на минала любов. днес стоях половин час пред офиса и не можех да влезна. плаках толкова много и то на улицата, че ме е срам от себе си. и сега плача, при това без да знам защо. заради някакво минало. заради някакви спомени. заради някакви призраци. тази нощ ще си пусна и шаде, за да се върна тотално назад. за да си поплача така, че да изплача и последния спомен…последния призрак…дано…дано

Завърнах се от Банско вчера. Бях само две нощи там, но ми се изпълни душата просто.

Маршрут:

От Варна до Пловдив с нощния влак. Слава богу, нямаше много хора и успях да поспя. На гарата за моя радост и изненада ме чакаше Оби, а малко по-късно се появи и Ели. Разходихме се из стария град и не се качихме на Альоша…стари сме вече за такива изяви. Отидохме у Калин, който по това време беше на работа. Поговорихме си, поспахме си…обади се Хък и отидохме с него на барче. Когато се наговорихме решихме да се върнем обратно у Калин, да си вземем багажа и да се изпратим по живо по здраво на автогарата. Пред вратата всички стоим и чакаме Ели да отключи. Тя обаче също стои и чака. И ни гледа. И ни се усмихва миличко едно такова…”Ами забравих ключовете горе”, казва тя. “Еха! Имам оправдание да не ходя на работа!”, скача Оби. Оказва се, че Калин работи на около половин час път от Пловдив. Добре, че беше Хък. Мятаме се на колата ни и се включваме в градското рали. Видях живота си да минава няколко пъти пред очите ми и на отиване и на връщане.

При Калин беше хубаво. Една малка, симпатична гаричка. С цветенца и време за четене на книжки. Помахахме /Калин най-вече/ на влаковете…и си заминахме на обратно.

Успяхме да стигнем абсолютно на време на автогара Юг. Точно в 3 без 15 си купихме билетчета за Банско и се качихме в автобуса, който мина по някакви абсолютно завоести и живописни пътища. На няколко места ми идеше да се метна на врата на шофьора и да го помоля да спре, за да поснимам.

Банско

Първото нещо, което ти грабва окото, когато влизаш в Банско са двете огромни щъркелови гнезда пълни с щъркелчета. После са хубавите къщи, в които ако не се дават стаи под наем, се дава храна и пиячка. Намерихме си прекрасна къщичка с прекрасна стаичка за по 10 лева на човек. Бяха ни наплашили, че в Банско е много, много скъпо, но поне през лятото на мен ми се сториха добре цените. 10 лева нощувка в хубава стая с баня и телевизор ми се стори добре. Левче за пилешка супа също. Какво му трябва повече на човек? Хазяйката ни беше супер усмихната и мила женица на име Райна. В Банско малко или много се чувстваш като в Македония. Не че съм била в Македония де… но в това прекрасно пиринско градче живеят повече македонци, отколкото в Македония. Поради тази причина с някои хора беше доста трудно да се разговаря. За сметка на това чух думички, които съм си мислила, че са излезнали от употреба. “Дека ми е портмонето?” “Оти ще одим там?” и т.н.

Джаз Фестивал - 11.08.2006

Музиката от фестивала се чуваше в стаята. Оказа се, че площада, на който се провежда събитието е съвсем наблизо. Отидохме там и се настанихме на едни от предните пейки. Почти нямаше хора и си помислих, че това явно не е един от най-посещаваните фестивали на света. Половин час по-късно обаче площадът беше абсолютно запълнен.

На сцената се появиха две типчета с китари и един с контрабас. Толга трио от  Холандия - Пабло Миллас, Джован Зоутендидж, Толга Дюринг. Приятна музика…напомни ми на саундтрака на “Шоколад”. Спокойничък, нежничък джаз, но с нищо не впечатляващ кой знае колко.

След по-горе споменатото трио на сцената се появи Камелия Тодорова.  Зад баса беше Еко от “Акага”…той и във Варна на джаз-феста се мярна, но с контрабас…той е луд. На сцената имаше и три момиченца-кокиченца - вокално трио „Кемлетс”. В общи линии…Кеми е голяма лигла, с голяма уста и голям глас. Знае как да впечатли публиката и да я накара да танцува, но го прави по толкова лигав начин, че ти иде да я фраснеш. Бавните песни трябва да и се забранят да ги изпълнява. Само бързи, бързи, бързи…

Абе…майната и на Кеми! След нея настъпи истинското Великолепие. С главно В. На сцената се появи Теодосий Спасов и неговия вълшебен кавал. /МПС* ОФФ!!!(* това не е моторно превозно средство, а мръсно подсъзнание)/. До тази вечер не бях осъзнала колко красив е Теодосий Спасов. Наистина е красив. Заедно с него бяха и двама невероятни китаристи. Честна дума, невероятни китаристи са!!! Влатко Стефановски и  Мирослав Тадич…кой беше от Сърбия и кой от Македония забравих, но и няма никакво значение. За свиренето на тези хора нямам думи просто. Почувствах се като на концерт на Пако. Той нали имаше албум с Al Di Meola и John McLaughlin - “Friday Night In San Francisco”…Е, това беше Friday Night In Banskо. Какво само може да се случи с народната ни музика, ако я свирят професионални китаристи…и кавалът, еххх….кавалът…20 лева диска им…много пари, мамка му!

Та…първата нощ си бе вълшебна и нямах търпение за втората, но за нея друг път…

Изумена съм. Изумявам се още повече всеки път, когато си включа телевизора или радиото и чуя новините за поредните жертви във войната между Израел и Ливан. Все още се изумявам и докато чета и гледам ставащото в Ирак. Защо точно изумена? Защото живеем в 21 век. Защото сме минали през 2 световни войни. Защото би следвало да сме цивилизовани хора. Защото би трябвало да ценим човешкия живот. Защото би трябвало, когато някой идиот ни каже: “Стреляй!” да помислим, че стреляме по някой със семейство, работа, надежди, мечти…и да не дърпаме спусъка. Изумена съм. Мразя се всеки път, когато включа телевизора. Мразя се, защото си седя в къщи и гледам как там трепят хора. Най-спокойничко си гледам. Дори може да гледам по време на вечеря. Хоп, едно картофче, хоп там убили 20 жени и 10 деца…ама то по погрешка…гърмели военното подделение наблизо, ама не улучили…я и малко сокче да си пийна…Баси отвратителното!

СТИГА! Не ви ли стига, мамка ви? Какви изроди трябва да сте, за да тръгнете за парче земя, за вяра в нещо си там, за пари, за петрол…за каквото ще да е…да отнемате човешки живот? 

 Не искам никога, ама никога в моя блог да напиша:

- Днес убиха 20 души. Играхме като малки на площадката пред къщи.

- Бомба отнесе съседния блок.

- Мама и татко…не мога повече….

Нещо трябва да може да се направи, мамка му!

Блогове…на живо от Бейрут:

http://frombeirutwithlove.blogspot.com/

http://mazenkerblog.blogspot.com/

http://www.laureghorayeb.blogspot.com/

http://beirutupdate.blogspot.com/

“Well can’t you see that it’s just raining
there ain’t no need to go outside…
But Baby, You hardly even notice
when I try to show you
this song is meant to keep ya
from doing what you’re supposed to
waking up too early
Maybe we can sleep in
make you banana pancakes
pretend like it’s the weekend now

And we can pretend it all the time, yeah
Can’t you see that it’s just raining
there ain’t no need to go outside

But just maybe,
halaka ukulele
mama made a baby
Really dont mind the practice
cause you’re my little lady
lady lady love me
cause I love to lay here lazy
we could close the curtains
pretend like there’s no world outside

And we can pretend it all the time
and Cant you see that it’s just raining
there ain’t no need to go outside
ain’t no need ain’t no need Mmmm MMmmm
Can’t you see, can’t you see
rain all day
and I dont mind.

But the telephone singing
ringing it’s too early
don’t pick it up
we don’t need to we got everything
we need right here
and everything we need is enough
just so easy
when the whole world fits inside of your arms
do we really need to pay attention to the alarm?
wake up slow, mmm mmm wake up slow
But baby You hardly even notice
when I try to show you
this song is meant to keep ya
from doing what you’re supposed to
waking up too early
Maybe we can sleep in
make you banana pancakes
pretend like its the weekend now

And we can pretend it all the time
Cant you see that its just raining
aint no need to go outside
aint no need aint no need
rain all day
and i really really really don’t mind
Can’t you see, can’t you see,
you gotta wake up slow”

Jack Johnson - Banana Pancakes

Да взема да си направя палачинки ли? Със сладко от вишни и сирене. С портокалов сок. Със спомен за детството. Мдамм…

Очертава се един джазов август. Тази вечер във Варна официално бе открит 15-ия джаз-фестивал “Варненско лято“. Само след няколко дни в Банско също ще има джаз-фест. На откриването във Варна, за съжаление не успях да отида. За още по-голямо съжаление обаче няма да успея  да съм и в Банско, където гост за началото е кубинецът Раул Паз. Все пак имам намерението да съм там за Камелия Тодорова, Теодосий Спасов и най-вече за “Булгара”.

А за момента…за момента за утешение съм си заредила уинампа с Diana Krall и Nina Simone.

Невероятни са. Да беше по-хладно, че да ставаше и за червено вино…

…и сега си тегля новия албум на Simply Red - Simplified - старите парчета, нов прочит…джазов при това. Кеф!

(more…)