Добро утро!

Тази сутрин се събудих в не особено приятно състояние. Обадих се на работа и ми дадоха бойната задача да се оправям. Следователно си останах в къщи и зяпах филмчета. Пописах малко из разни форуми, поговорих със стари приятелчета в кю-то, поздравих двама рожденика и разгледах няколко рисунки на един скъп за мен човек. Снимах ги и ще ви ги покажа и на вас.

 тук си лежа и хапвам сладолед. после се наложи да пия антибиотици, заради гърлото ми, но удоволствието си заслужаваше.

на едното място съм въодушевена сред стадо слънчогледи, а на другото правя интервю…кхъ кхъ…

това е срещата ни със Све /булката/ и голямото ни ГУУШ!

 все още не съм снимала прасе всъщност, но някой ден…

на плажа на Аспарухово имаше силен вятър и едно приятелче /Валери/ доста време гони чадъра

Дидо, Коен и Валери с чаша вино в ръка и с шапки на глава. Тримата глупаци!

  По принцип във филмите харесвам най-вече сюжета и диалозите между героите. Не мога да кажа, че този филм ме впечатли с това. Бих казала… тривиален сюжет. Мъж обичащ женена жена. Жени, влюбващи се във въпросния мъж, който обаче не може да забрави тази, която не може да има. И естествено накрая жената, в която се влюбва и която естествено е влюбена в друг, за който се жени. Нищо особено, но тук сюжетът няма абсолютно никакво значение. Този филм е невероятен. Нямам представа как го е постигнал режисьорът, но е създал нещо толкова красиво, толкова сърце-разбиващо, толкова чувствено, толкова…оставящо те без думи.

А саундтракът е приказен и адски на място. Само за нощта. Само за сълзи. Само за сърца, копнеещи за любов. Само за…онези, на които някой, някога, някъде им е разбивал сърцето…

Ще цитирам направо писанията за филма, защото описват достатъчно ясно всичко:

 ”2046″

“Упоителен филм на режисьора Уон Кар-Вай, смесващ фикция и реалност до неузнаваемост и зареден с красота и болка до пръсване на сърцето…И докато Нат Кинг Кол пее коледни песни, сред цигарен дим и перфектно конструирани кадри на екрана тихо се движат красиви тела и още по-тихо се разбиват сърца”

Филмът всъщност се води нещо като продължение на “In the mood for love”, но може да се гледа и без него. Аз сега усилено си тегля въпросния филм и всички останали на този режисьор, защото това, което видях ми е достатъчно, за да го призная за …ами страхотен!

Сърбин изнасили таралеж

Е тази статия ме разби просто. И естествено веднага ме накара да си тананикам песничката на лелчето Ог /Тери Пратчет/ за таралежа. Прилагам текстчето, за да си тананикаме заедно:

(more…)

http://bulgarian.hospitalityclub.org/indexbul.htm

Това е една страхотна, чудесна, невероятна идея! Жалко, че от България има толкова малко доброволци. Може би защото малко хора знаят всъщност за това чудо. Аз поне научих днес и се присъединих веднага. Наистина прекрасна идея. Дано и от тук поглеждащите някой реши да се включи.

 “Какво представлява Hospitality Club?

Целта е да събираме хората – домакини с гости, пътешественици с „местни”. Хиляди членове на Hospitality Club по целия свят си помагат взаимно, когато пътуват – присъедини се и ти, като предложиш подслон или разходка из града. Не струва нищо, отнема само минута и всеки е добре дошъл. На нашата страница членовете на клуба могат да разглеждат профилите на останалите, да изпращат съобщения или коментари за собствения си опит.

Членството не те обвързва с нищо (не е задължително да пускаш някого в дома си!), безплатно е и бихме се радвали да те приветстваме в нашата мрежа от приятелски настроени хора.”

Вчера гледах новия филм на Педро Алмодовар - “Волвер” /”Завръщане”/.

 Неочаквано ми дойде.

 Когато имаш даден поглед върху нечие творчество и го намираш за свежо, различно, новаторско…и седнеш пред екрана с нагласата да гледаш нещо такова, то обикновеното ти идва доста…неочаквано.

Пенелопе Круз - фантастична, нежна, прекрасна, както обикновено, но този път доста по-земна от обикновено.

Сюжетът - с прекалено много препратки към други филми. В общи линии…нищо кой знае какво.

Все пак си заслужава, разбира се. Та това е Алмодовар.