Добро утро!

Пфу…не мога да качвам вече снимки тук. Кофти, но ще го преживея.

По реда на нещата…

1. Вече от един месец съм на квартира. За сега е готино и спокойно…като изключим инцидента с газовата бутилка…и факта, че банята не ми харесва, че в блока има сума ти кретени, които си изхвърлят боклуците от терасите и че съседа ми хърка толкова силно, че се чува все едно спи до мен на леглото.

2. Понеже инцидента с газовата бутилка много ме потресе държа да споделя още малко за този случай и най-вече разговора между Елена и Пожарната.
“- Ало. Обаждаме ви се от ул. “Мир” 26. Имаме пожар. - минутки с тишина, след което:
- Ааа…вие там си слушате музика!”
И телефонът се затваря от страна на пожарната.
Та каква е работата? В едната стая сме си се събрали приятелчета. Аз отивам до кухнята да сваря вода за чай. Пламъци, пламъци…стряскащи, стряскащи…В другата стая вярно имаше музика, но пък в съседната си имаше пожарче и туй то. Разбирам, че на Пожарната често им се обаждат идиотчета, които ги пращат за зелен хайвер, но те са си длъжни да се отзовават на повикване. Газовата като нищо можеше да си гръмне, ако не се бях престрашила да си пъхна ръката в пламъците…Както и да е. Ако правите пожар, при никакви обстоятелства не се обаждайте на музикален фон на пожарната. Бъдете истерични! Бъдете паникьосани! Не им говорете спокойно!

3. Отводнявахме кухнята, понеже се правихме на пожарникари и изляхме около 20 литра вода…

4. За сега се справям с парите, но ще видим какво ще се случи, когато дойде време да се плащат сметките. Мухаха. Хляб, сол, домашна ракия и дебело одеяло. :-)) Лошо няма.

5. Струва ми се, че скоро ще се наложи да си сложа очила. Може би малко след като отида на очен лекар. Тази сутрин едва виждах с едното око и си беше страшничко. Доста при това.

6. Миналата седмица ми скъсаха четирибуквието от работа на работа.

7. Мачовете във Варна приключиха! :-))))) Обещавам специална тема по тази тема. Болна ми е.

8. Много съм добра на скрабъл. :-Р

9. На “Не се сърди човече” ще и го върна на Дорито…все някой ден.

10. От както съм на квартира с баща ми и майка ми се виждам и си говорим по-често, отколкото когато живеех с тях. Странно, нали?

11. Ходих два пъти до Балчик на разходка и си беше есенно-прекрасно.

12. Изгледах доста филми, но два ме впечатлиха в положителния смисъл на думата:

“Modigliani” http://www.imdb.com/title/tt0367188/ - разказва се за живота на най-големия съперник на Пикасо…и по-точно за любовта на една жена към него. Саундтракът е страхотен и си го издирвам.

“Kontroll” http://www.imdb.com/title/tt0373981/ - унгарски филм от 2003 година, но аз едва сега открих топлата вода. Много ми хареса от към актьорски екип, история, заснемане…и музика. И този саундтрак издирвам. Това е първия унгарски филм, който гледам, но май ще си потърся още такива.

13. По-хубаво е да те боли здраво, отколкото да си здраво безразличен.

Хайде, със здраве!

Току що прочетох четвъртата част на сагата “Песен за огън и лед” и мога да кажа само, че съм доста разочарована.

Разтакаването в стил ала Джордан вече започна. /даже въпросния автор си бе и цитиран в книжлето/

 Постоянното повтаряне на думичките “пачавра”, “курва” и “ебане” поне за мен са дразнещи. Тази част спокойно може да се продава по сергиите, редом с булевардните, розови романчета…Та тук има повече описания на членове, проникване, цепки и прочие, отколкото в т.н. “женски книжки”. Действието беше в общи линии нулево. Описание на роклички, ястия, похотливи и убийствени размисли и страсти обаче колкото ти душа иска.

Вярно, готините персонажи са оставени за следващата книга. Нямам търпение да прочета какво става с тях. Обаче ако историите им са представени по същия…повтаряем начин…ще ми остане пак кофти привкус в устата.

…за моите наивни мечти?
Дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл…почти”

Попаднах скоро на тема в един блог, върху която от известно време умувам.

Темата бе в общи линии Против Смъртното Наказание.

Странното е, че не ме развълнува толкова самата тема, колкото факта, че от твърдото “НЕ на смъртното наказание” съм преминала към абсолютно сигурното “ДА на смъртното наказание”.

До преди 5-6 години със сигурност бих обявила такова мнение за варварско, нехуманно…А сега…го смятам за нещо нормално, дори и необходимо. Странно, нали? Как се променят нещата, в които вярваме. Възгледите ни. Светоусещането.
Установявам много такива различни схващания. И малко ми е тъжно…За отминалите идеали. За вярата във вечната, безрезервна, луда любов. За вярата ми в отговорността на хората. За още куп неща, които са правели света едно доста по-приказно място. И въпреки всичко…сега някак си все едно от черно-бял филм съм минала в цветен. И се старая да не изпускам различните нюанси.
О, и да гледам, слушам, чета хората, които сега разсъждават като тогавашната аз и да им се радвам. Та “войните за моите наивни мечти” все още се водят. И искрено си пожелавам…един ден…след години…тези вярвания и виждания да не се променят, защото това ще означава, че войната на идеалистите е спечелена и няма нужда от промяна във възгледите, тъй като светът ще се е променил спрямо тях.

P.S. За всички последователи на идеалистичното “Не на смъртното наказание” горещо препоръчвам един страхотен филм с Кевин Спейси - The Life of David Gale. Останалите могат просто да си пуснат телевизора довечера.