Archive for December, 2006

Не съм

Tuesday, December 26th, 2006

- След дълго не-спане спането води до главоболие

- Главоболието се подсилва от ефекта на кофти-домашно вино

- Танцуването сутрин е страшно ободряващо

- Такива невероятни облаци има над Варна, а аз си забравих апарата в другата ми къща

- Отивам да си го взема и след това на лов за облаци.  
Йоанна & Петър Антонов - Руж

Пак те целувам
гали ме твоя смях
и те жадувам
с много любов и страх
тебе откривам в тайните на деня
с мене те скривам
в ласките на съня

Пак ме целуваш
дай ми очите си
тебе сънувам
ти си мечтата ми
мен да откриваш
следвай ме сега
близка далечна
боядисана


искам теб
когато се страхувам
искам теб

когато времето спре
когато няма къде
когато всичко е нееееее не нее
без теб
не съм не съм не съм….

“Not too late”

Monday, December 25th, 2006

Ииии…нещо хубавко тази вечер. Нова песничка на моята любимка Нора Джоунс. По телевизията решиха да ме зарадват и окуражат да поостана още до по-късно /рано.

Not Too Late

Tell me how you’ve been,
Tell what you’ve seen,
Tell me that you’d like to see me too.

’cause my heart is full of no blood,
My cup is full of no love,
Couldn’t take another sip even if I wanted.

But it’s not too late,
Not too late for love.

My lungs are out of air,
Yours are holding smoke,
And it’s been like that for so long.

I’ve seen people try to change,
And I know it isn’t easy,
But nothin’ worth the time ever is.

And it’s not too late,
It’s not too late for love,
For love,
For love,
For love.

…дрън…дрън…дрън…дрънннннн…

Весели празници!

Monday, December 25th, 2006

…само, че празниците рядко са такива.

Наистина.

В едно сериалче наскоро се твърдеше, че след 2 часа нищо хубаво не се случва. Склонна съм да им повярвам.

(more…)

“Babel”

Wednesday, December 13th, 2006

Току що изгледах един зашеметяващ филм. “Вавилон” наистина си заслужава. Режисьорът е Алехандро Гонзалес. Същия, който стои зад направата на “21 грама”. Дори сценаристът на двата филма е един и същ, което ще рече, че ви се предлага нещо сериозно, интересно и нестандартно.
Отдавна не съм се замисляла за “глобалното село” в което се е превърнал света…за махването на крилцата на пеперудата…за това как действието на един човек в другия край на Земята може да промени живота на няколко души, намиращи се на отсрещния и край. За това как ли бих се чувствала заобиколена от хора, които говорят език, от който думичка не разбирам. За това какво ли е да не можеш да чуеш и една нота…един тон…живот, обгърнат в тишина…Е, “Вавилон” добре показва всичко това, че и отгоре.

“Christmas is All Around”

Tuesday, December 12th, 2006

…Слушам изумително изпълнения от Bill Nighy коледен кавър на песента на Wet Wet Wet “Love is All Around”. Коледа наближава. А на мен никак не ми е коледно. По-скоро съм в някакво отвратително полу-сънено състояние и се чудя кое е реално, кое не и съм в очакване всеки момент за кофата с ледено студена вода, която да ме досъбуди най-после. До скоро времето във Варна си беше почти лятно. Днес като че ли по има изгледи да става зимно, коледно…Дали да изкарам коледната украса, да си обеля един-два портокала, за да замирише на Коледа най-после? Просто ми се ще пак да ми е едно такова сладко-тръпнещо-предколедно, както когато бях мъниче.  А сега потеглям на работа. Колежката ми я пипна шарката и не завиждам и на двете ни.

7 години…

Wednesday, December 6th, 2006

Току що счупих едно огледало. Седем години нещастна любов, доколкото помня, гласеше поверието. Да ми е честито. Толкова съм изморена и така да ми се спи, че едва гледам. Следващото огледало, моля!

Столично…тъмно…

Tuesday, December 5th, 2006

“Варна е номер 1″
Този надпис с червено, точно до билетния център на НДК, бе първото нещо, което ми направи впечатление в София.

Второто впечатление бе за ужасния студ в тази наша столица.

После незабравимите зайчета, които писукаха по ужасяващ начин в продължение на час…Боже, ако се налагаше да продавам такива плюшени, дразнещи животинки щях да се превърна в масов убиец за около седмица най-много.

После установих, че да намериш заведение със свободни места в София не е лесна работа. Те софиянци си го знаят де, но на мен ми беше доста странно.

Един от изводите, които си направих бе, че да пътуваш с такси в София е по-евтино от колкото да ползваш градския транспорт. Поне когато се отнася за 3-4 души в таксито, които да си поделят сметката. Но определено такситата в София са много по-евтини отколкото във Варна.

Следващото по-впечатлително нещо бе Владо /Дървобрад/ по къси гащета, черна ризка и вратовръзка! Много фешън! Искам го пак. Още по-впечатляващо стана, когато остана по червени боксерки, черна ризка и вратовръзка. Карахме го да остане само по вратовръзка, но той отказа.

Впечатляващи в къщата на Владо са трите котки. Двете са колкото пухкави, толкова и сплескани. Не знам как го постигат. Третото пък черно, с къс косъм, дълга и елегантна като пума. В общи линии собствениците на трите котки спокойно могат да ги показват срещу пари.

Също така искам да добавя, че тези три котки не са нищо на фона на котката на Оби, която всъщност не е котка, а изчадие адово, което хапе, дращи и “прави страшно”. Не е трябвало да се казва Титан със сигурност, а Злостър, черното влечуго.

Мафии и много смях в София. Страхотно си беше!

Не

Friday, December 1st, 2006

Незасъхнали сълзи.
Незабравени мигове.
Незавършена приказка.
Незапалено наргиле.
Неспираща болка.
Нестихващи чувства.
Неизпратени писма.
Незаспиваща нощ.

…и всичко това заради непредадени поздрави и изтрити филми, които няма начин да видя…
…заради кухо вече звучащата Шаде…
…заради безвкусното вече вино…
…заради изкуствените усмивки и истинските сълзи…
…заради призраци, които не искат да си тръгват…
…или които не пускам да си ходят…

не