Добро утро!

Отдавна ми се иска да разкажа за тях. Малтретираните деца, които социалните са взели от родители-изроди. Да, знам, че темата прекалено клиширана напоследък, но не ми дреме.
Във варненския квартал Виница се намира един дом за сираци, или по-точно дом за медико-социални грижи. В него от една годинка расте малкото слънчице от първата снимка. Казва се Ради и е на годинка и осем месеца. На тази възраст, мъничето все още не може да ходи и да говори, тъй като в дома е докаран в критично състояние, заради системно недохранване. На една годинка той е тежал 3 килограма и 400 грама, а това в общи линии е теглото на едно новородено бебе. Социалната работничка, която го е приела разказваше с ужас за външния вид на Ради, при когото е липсвала подкожна мастна тъкан. Детенцето е имало старчески вид на лицето и хипотрофия - трета, четвърта степен. Майката на Ради е на 18 години и по данни на полицията се занимава с проституция. Въпреки това обаче има огромна вероятност детето да бъде върнато обратно на биологичните си родители. Сходен е случаят и с връстника на Ради - Чочо. Детето също е взето в дома недохранено на 6 месеца, след което е върнато на родителите му. 3 месеца по-късно полицаи го откриват в критично състояние, изоставено на стълбите на жилищен блок.

На предпоследната снимка е едно дете, от чиито устни усмивката наистина не слиза. Такъв безподобен сладур е! Малчуганът се казва Реджеб и е на 2 годинки. Той е в дома от август, миналата година. През януари 2006 година Реджеб постъпва в болницата в Разград в клинична смърт, с ниска температура от 35 градуса и пневмония. Месец преди това в лечебното заведение е приета в много лошо състояние и по-голямата му сестричка Ремзие. От дирекция социално подпомагане в Разград образуват дознание срещу родителите и Реджеб е прехвърлен във Варна. Детенцето все още реагира само и единствено на ромска реч, тъй като родителите му са използвали само нея. Също така се плаши от всички по-резки движения. Според докладите на лекарите от болницата в Разград и МБАЛ “Св. Анна” във Варна детето е било малтретирано. По телцето не Реджеб все още си личат следите от стари рани. По коремчето му, крачетата му…Такъв ужас е да гледаш подобни белези върху тялото на едно дете! По сладурчето има следи от изгаряне по краката, широки около 6 сантиметра. Част от пръстите на дясната му ръка липсват. Детето е претърпяло две тежки операции и два пъти е изпадало в клинична смърт. В кома, преди известно време, с черепно-мозъчна травма е приета и сестра му. Родителите на Реджеб са от ромски произход. Майка му е израстнала до 8-годишна възраст в социален дом, а баща му е учил в помощно училище. И двамата са идвали три пъти на посещение в дома…И по всяка вероятност Реджеб ще им бъде върнат. Както и сестричката му. И това е невероятна гнусна тенденция. Ако искаш да си осиновиш детенце трябва да минеш през ада, за да го направиш. Никой обаче не ти иска разрешително, за да си родиш дете, което да осакатиш за цял живот. Защото не виждам какво бъдеще може да очаква Ради, Чочо, Реджеб и неговата сестричка, след като бъдат върнати на “прекрасните си родители”.

This entry was posted on Monday, January 8th, 2007 at 16:12 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.