Добро утро!

Ако в офиса колегите ви говорят от далеч. Ако усещат, че идвате още преди да сте влезнали в стаята. Ако през повечето време са наврели нос в ръкава си. Ако ви отбягват…ИЗКЪПЕТЕ СЕ!

Моля ви, мили Дърти, Гнусни Рон-овци, моля ви, пощадете ме.

Може да сте най-милите, прекрасните хора на този свят, но аз никога няма да оценя този факт, защото колкото и да сте чудесни, предпочитам да съм на другия край на Земята, отколкото да комуникирам с вас. Защото колкото и добри хора да сте, аз не ви слушам, а през цялото време се опитвам да не дишам и крещя наум “Мирише! Мирише! Мирише!”.

От доста време насам се чудя как се казва тактично на някой, че вони? Особено на някой, с който все пак работиш. Някой, който е на годините на баща ти. Някой, който има две деца, жена и който постоянно говори за прекрасната баня, която има /обмислям следващия път, когато спомене за банята да го попитам дали я ползва от време на време/ Някой, който се налага да виждаш пет дена  в седмицата и с който би искал все пак да си в добри отношения. Ужасно е да кажеш такова нещо.  Ужасно е обаче и през пет дена от седмицата да се упражняваш в не-дишане и да имаш  постоянно чувството, че ще повърнеш. Ужасно е и когато след работа тъкмо си си поел с облекчение въздух се качиш в автобуса и до теб да седне някой друг Гнусен Рон*.

Моля ви! Къпете се! Перете се!

 * Дъртия Гнусен Рон -  герой на Тери Пратчет от Света на Диска. Въпросният човек е просяк, чията воня се е превърнала направо в отделна личност, която си ходи на партита независимо от притежателя и.

This entry was posted on Thursday, February 22nd, 2007 at 16:40 and is filed under , . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.