Добро утро!

“Добро утро!” ще ви казвам вече на ето това адресче: http://chinuk.wordpress.com//

Честитенето на 8-ми март започна от сутринта, разбира се. Смешното е, че когато ми честитят празника обикновено ми иде да кажа “Честит и на теб”, а имайки предвид, че в повечето случаи честитките са от мъже някак си не върви.

8-ми март за мен обаче си остава Ден на Майката. Може би го свързвам с изработването на картички за мама в детската градина, със стихчетата и песничките…Не мога да го приема за свой празник. Той е празник на мама…на най-хубавата майка на света - моята, разбира се! :-))

И като говоря за майки, тук е момента да отбележа прозрението, което ме озари преди известно време. Мисля, че знам по кое време на годината се прави най-много секс. Имайки предвид, че в рамките на два-три дни повече от 5 приятелки и познати ми съобщиха, че са бременни…към 3-тия месец, значи ноември-декември са били особено “горещи”. 

Хубавото на днешния ден е че почивам! За това си седя тук с чаша горещо кафе с мляко и канела и уинамп, зареден все с “женски песни”. Play-листа ми за днес е запълнен все с големи гласове на страхотни дами  - Whitney Huston-I`m Every Woman и Aretha Franklin- /You make me feel like/ a natural woman. И все си мисля обаче, че песничката на Мередит Брукс “Кучка” най-добре си пасва за всички жени по света, тъй че поздрав дами!

I’m a bitch, I’m a lover
I’m a child, I’m a mother
I’m a sinner, I’m a saint
I do not feel ashamed
I’m your hell, I’m your dream
I’m nothing in between…

Следва Celine Dion - Treat Her Like a Lady, която ме кара да си мечтая за джентълменско внимание като по филмите от време оно. За отваряне на врати. За изправяне, когато в стаята влезе жена. За всички онези малки жестове на внимание и уважение към дамите. Някъде бях чела, че джентълменското поведение го няма, защото ги няма и самите дами. Може и така да е. Малко е трудно да си нежно цвете в един мъжки свят. Малко е трудно да си дама, след като цял ден си мил тоалетната. Сигурно е и трудно някой мъж да съзре дамата в това забързано ежедневие, където жените са навъсени, смазани от работа и нямане на минута време за себе си / другата крайност - много време, пропиляно в козметичните и фитнес-салоните няма да го коментирам/. Все си мисля обаче, колкото и изтъркано да звучи, че именно мъжете са тези, които могат да ни накарат да се чувстваме истински, приказни Дами.  Да, с главно Д. В главата ми все изниква Антонио Бандерас в “Take the lead”. Костюмиран, галантен, изпълнен с уважение към жените. Та появява се той в училище, където младежите са в пълен контраст с поведението му. Чака пред стаята на директорката с един тийнейджър, който виждайки костюма му го пита:

- Да не е умрял някой?

- Обноските ви, както виждам. - отговаря Антонио Бандерас. И през цялото време там той става, когато в стаята се появи дама и отваря вратата вместо нея. И всички тези женици, занимаващи се цял ден с тривиалните си задачи, изглеждащи съвсем обикновено, невзрачно, изведнъж се почувстваха нещо специално. Нещо красиво. Нещо различно. Дами.

Така че, ако приемем, че жените са тесто, а мъжете главния готвач…то от мъжът зависи какво кулинарно произведение ще похапва накрая. За обратния вариант? Мъжете като тестото, а жените като главен готвач? Боже! При цялото това твърдоглавие, скептицизъм и мисли от рода на “Другите мъже ще ме помислят за женчо”…

Толкова по тази тема. Може би ние жените сме си заслужили сегашното…мъжко поведение с нашето …донякъде мъжко поведение. Макар че една дума, един жест със сигурност могат да ни накарат да вирнем брадичка, да засияят очите ни и да си спомним, че сме Дами.

Честит празник, мили Дами!

P. S.

-  ”Любов по време на холера” е страхотна книга.

- Все още съм по пижама.

- Лалетата, които посадих вече са се показали и израстват все повече с всеки изминал ден.

- Споменах ли, че днес почивам? :-)))

 …и току що ми изпратиха тази картичка, която няма как да не постна тук.

Мдаммм…Нова Книга от Пратчет. А аз още си чакам “Пощоряване” на български.

Повече за Making Money 

И ако не ви е попадал сайта на Пол Кидби.

Преди 5 години /леле, как лети времето наистина/ получих писъмце с такова заглавие и то промени живота ми. Не е ли странно как едно нищо и никакво писмо/действие/мах на крилцата на пеперудата и т.н./ може да промени битието ти?

На 1-ви март 2007 година попаднах на новинката, че една от групите, които ми допадат, ще има концерт в София на 20-ти април и че цената на билетите до 15 март е 20 лева. Ако тази информация не беше написана веднага след въведението нямаше да представлява кой знае какъв интерес за мен /освен факта, че ще ходя на концерт /, но явно човек никога не знае кое незначително събитие ще промени живота му. И тъй като към тази дата, поне за сега няма тенденции за смяна на платната, ще приема, че именно Dephazz ще се окажат превратната точка. 

Ръката ми още не е отрупана с мартеници, но предполагам, че до края на деня това също ще се промени. Тази дата винаги ми навява спомени от детството, когато всички се появявахме като наградени герои от войната, отрупани с медали. Колкото повече мартеници - толкова по-добре. Колкото по-светещи в тъмното - толкова по-чудесно! Към днешни дни ми се струва, че мотото е “Колкото по-кичозни - толкова по-върховно!” Тъй де…продавачите на мартеници с всяка изминала година предлагат все по-кошмарни червено-бели произведения.

Бъдете Здрави!