“Ashes and Snow”

February 5th, 2007 by chinuk

Ashes and Snow

“Feather to fire, fire to blood, blood to bone, bone to marrow, marrow to ashes, ashes to snow”…

creator: Gregory Colbert

“When I started Ashes and Snow in 1992, I set out to explore the relationship between man and animals from the inside out.”

365 писма…за всеки един ден от едно дълго пътуване

1 лежерен час в сепия тоналност. с музика, караща те да се пренасяш в мечтите. с животни, които виждаш единствено през решетките. с места, за които мечтаеш…и глас, който би искал да слушаш всяка вечер преди заспиване.

…все повече се влюбвам в слоновете. не знаех тази легенда: Някога слоновете всъщност летяли в небето. Когато се изморели лягали на една страна и затваряли едното си око. Другото оставяли отворено и то светело на нощното, черно небе…А ние, когато погледнем нагоре към небесата вечер всъщност виждаме техните очи да светят и да ни гледат с доброта и мъдрост.

“I want you to see through the eye of an elephant”
“I want you to join the dance that has no steps”
“I want you to become the Dance”


Remember your dreams

breakfast at tiffanys

February 5th, 2007 by chinuk

 You say that we’ve got nothing in common
No common ground to start from
And we’re falling apart
You’ll say the world has come between us
Our lives have come between us
Still I know you just don’t care

And I said, “What about Breakfast at Tiffany’s”
She said, “I think I remember the film
and as I recall, I think, we both kinda liked it.”
And I said, “Well, that’s one thing we got.”

I see you - The only one who knew me
And now your eyes see through me
I guess I was wrong
So what now? It’s plain to see we’re over
And I hate when things are over
When so much is left undone

An I said, “What about Breakfast at Tiffany’s”
She said, “I think I remember the film
and as I recall, I think, we both kinda liked it.”
And I said, “Well, that’s one thing we got.”

Мисля, че именно тази песничка на “deep blue somthing” /страхотно име за група/ и клипа им /ако не сте го гледали - няколко души излизат по халати по средата на булеварда, където сервитьори им сервират на лъскава маса закуската/ ме накараха вчера да влезна в книжарницата и да си купя “Закуска в Тифани” на Труман Капоти. Всъщност от доста време съм си наумила, че трябва да я прочета, но вчера бях категорична по този въпрос. Та, купих си я. Прочетох я. Харесах я. Хареса ми начинът, по който е разказана историята. Хареса ми главната героиня - Холи Гоулайтли. Отдавна не бях попадала на героиня, която въпреки всички негативни черти на характера си ти става невероятно симпатична. Заприлича ми малко на Скарлет, може би, но в  по-детски и приключенски вид. Хареса ми подписа на визитната и картичка - “пътничка”.  Хареса ми историята с котарака, който ми заприлича на Грибо и извода, до който стигна Холи, когато се раздели с котката без име: “Това е страшно. Защото може да трае вечно. Да разбереш кое е твое едва когато си го изоставил.”

 Ще си издиря и филма с Одри Хепбърн.

А книжката е мъничка и се чете в общи линии за час.

“Като няма хляб, яжте пасти!”

January 25th, 2007 by chinuk

Едва ли има човек, който да не е чувал за това изречение на кралица Мария Антоанета. Всъщност се оказа, че не си спомням нищо друго за тази жена, освен въпросната реплика и факта, че е изгубила главата си, заради разточителството, обрекло на глад цяла Франция.

Вчера обаче изгледах филмчето на София Копола /”Изгубени в превода”/, която според мен поне, е показала живота и съдбата на кралица Мария Антоанета по доста интересен и различен, дори модерен начин.

След филмчето се заинтересувах за истинската история покрай тази персона и попаднах на една книжка, която не бях чела и която е дело на моята голяма любимка, с чиито герои съм израстнала и обожавам - Астрид Линдгрен. Ето какво е написала тя:

Read the rest of this entry »

All the Invisible Children

January 24th, 2007 by chinuk

Преди известно време, докато прелиствах списанието на National Geographic със 100-те най-добри снимки, попаднах на фотографията на една жена…по-скоро подобие на жена…скелет на жена. Гледах я и просто не съм усетила как съм се разплакала. Просто стоях и си мислех, че не може…не трябва да се случват такива неща. Не може хората да умират от глад, за бога. Изпитах същото усещане днес, докато гледах един невероятен филм, наречен All the Invisible Children

7 кратки истории, случващи се в различни краища на земното кълбо…на различни деца по света.  7 разказа на невероятни режисьори, между които и небезизвестните Емир Кустурица, Ридли Скот и Джон Ву.

Боже, колко е еднаква мизерията навсякъде. Колко са еднакви погледите на децата…Навсякъде по света.

Дори не съм разбрала, че в киното през цялото време съм се мъчила да не заплача. Направих го навън. По-скоро от безсилието ми да направя каквото и да е. От факта, че тези деца не са само някакви си образи на екрана, а ги виждаме всеки ден около нас…И са там…навсякъде по света.

Напоследък

January 22nd, 2007 by chinuk

Напоследък вземам морфин в големи дози. Е…добре де…вземам “Морфин” в големи дози. :-) Пощурявам си с “Honey White”, “Buena”, тананикам си “Don’t worry I’m not looking at you Gorgeous and dressed in blue”. В общи линии…голямото надрусване с…джаз…и още нещо. :-) И както много правилно го е написал gouranga: “Опияняващият звук на Morphine е в състояние да ви изкара от реалността и да ви придаде едно страхотно и замайващо настроение. Преоткривайте красотата на живота с всеки път, когато си пускате някоя песен от тази колосална музика”.

Напоследък се чудя защо в къщи винаги има мандарини, при положение, че всъщност никак не обичам мандарини, а обожавам портокали.

Напоследък небето над Варна по залез слънце е като излязло изпод четката на някой невероятен Вселенски майстор-художник, чиято работа е единствено и само да стои някъде там, под блестящото от слънце грозде, със сламена шапка на главата си, да измисля най-страхотните истории с облаци и да ги изрисува с всички жълти, червени, бели, лилави и сини багри, които му се намират. След което естествено да протегне ръка и да отпие глътка от най-ароматното вино на света за добре свършената работа.

Напоследък се заглеждам в хората около мен и ми иде да им кажа една единствена думичка. И тя е “фалафел”.

о, да … I can tell you taste like the sky cause you look like rain…You look like rain…

о, да

Morphine, бейби!

соах

January 20th, 2007 by chinuk

Понякога усещам, че главата ме боли от хаотично блъскащите се мисли в нея. После установявам, че те всъщност не са хаотични, а лавинообразни. Видяла съм нещо, чула съм нещо, помислила съм си нещо за въпросното нещо, след което асоциативно мисълта ми е преминала върху друго нещо /пряко или непряко свързано с предходното нещо/, което оглеждам отколкото се може повече посоки, задавам един - два въпроса, търся различните отговори и когато реша да напиша за това, което ме е развълнувало и впечатлило, аз вече съм се изчерпала. Не търся дискусии. Та аз вече съм си ги провела в главата. Отговорите, които биха ми дали околните вече съм си ги дала и аз.

Понякога тръгвам да пиша отговор някъде, по някоя тема…както тази вечер например. Впечатлих се от темата, засегната от Тишо  за жената над 25 години. Отговорих си. Започнах да пиша виждането си. След това, докато го пишех, започнах да разсъждавам върху мнението си, да давам отпор на мнението си, да напипвам плюсовете и минусите му и накрая най-безсмисленото нещо на света ми се стори да натисна бутончето отдолу. 

Всъщност това, в което съм убедена в момента / и го пиша преди в главата ми да са се появили десетки мисли, които да противоречат на въпросното ми убеждение/ е,  че никой не може да бъде категоричен за нещо /и не говоря за това дали земята е плоска и дали слънцето се върти около нас или ние около него/.

 Мисля си, че мога да защитавам всяка една тема и от едната и от другата страна. Мога да съм “За” нещо. Мога да съм “Против” нещо. И дори накрая ще убедя себе си в това, което съм тръгнала да доказвам, дори и преди това да не съм го вярвала и мислила. И знаете ли защо? Защото всъщност ще съм права. Както и вие ще сте прави ако не сте изобщо, ама изобщо съгласни с това ми мнение. :-) Сигурно и аз няма да бъда съгласна с него утре. Но това е защото, по дяволите, в главата ми нищо не е сортирано и подредено. Всичко просто блуждае, прескача…от една мисъл на друга. От твърдо “Да”, към несигурно “Не”.

хаос

Лалета

January 17th, 2007 by chinuk

Не знам кое е вашето любимо цвете, но моето със сигурност е лалето. Да, да, знам, че всички цветя са красиви. Великолепни са до едно…и все пак…лалетата ги обожавам. Ето защо в понеделник се сдобих с голяма саксия, пръст и няколко безценни луковици на бели, червени и жълти лалета. Попрегледах си файлчетата на компютъра и намерих няколко, в които съм си събрала информация за това прекрасно цвете.

Tulipa” - латинското наименования на лалето идва от думата “дулбаш” - турска чалма, а по-късно “тюрбан”.

Първите сведения за лалето са свързани с Персия. На персийски цветето си се нарича лале, като това и до ден днешен е едно от най-популярните женски имена в Иран. Най-красивата улица на съвременен Техеран, например, се казва “Лале зар”. За персите лалето се е превърнало в символ на любовно признание и съвършена любов. За моя огромна изненада се оказа, че още по-голяма любов към това цвете питаят хората в една друга държава и това съвсем не е Холандия. Става въпрос за Турция, където лалето се оглежда масово и където всяка година се е провеждал празник на лалето, като доказателство за любовта на султана към неговите жени. Read the rest of this entry »

5 неща, които, може би, не знаете за мен

January 15th, 2007 by chinuk

Мислех да игнорирам 5-степенната мания, но след като на eneya и на miruru им е интересно, защо пък не? :-)

Какво, може би, не знаете за мен?

- не ям кисело мляко /психологически проблем от малка/

- не понасям предмети поставени на ръба и постоянно ги премествам по-навътре

- тренирала съм 7 години синхронно плуване / за незнаещите нищо относно този спорт: представете си художествена гимнастика във вода :-) /

- като малка, вдъхновена от “Тимур и неговата команда” бях организирала приятелките си в банда, която върши добри дела /помагаш на старите хора да пресекат, да си пренесат чантите, събираш боклуци и т.н./. главната ни щаб квартира бе в мазата.

- без да искам, когато бях малка, убих врабче и това все още ми тежи на съвестта

за Цветята…на Земята

January 8th, 2007 by chinuk

Отдавна ми се иска да разкажа за тях. Малтретираните деца, които социалните са взели от родители-изроди. Да, знам, че темата прекалено клиширана напоследък, но не ми дреме.
Във варненския квартал Виница се намира един дом за сираци, или по-точно дом за медико-социални грижи. В него от една годинка расте малкото слънчице от първата снимка. Казва се Ради и е на годинка и осем месеца. На тази възраст, мъничето все още не може да ходи и да говори, тъй като в дома е докаран в критично състояние, заради системно недохранване. На една годинка той е тежал 3 килограма и 400 грама, а това в общи линии е теглото на едно новородено бебе. Социалната работничка, която го е приела разказваше с ужас за външния вид на Ради, при когото е липсвала подкожна мастна тъкан. Детенцето е имало старчески вид на лицето и хипотрофия - трета, четвърта степен. Майката на Ради е на 18 години и по данни на полицията се занимава с проституция. Въпреки това обаче има огромна вероятност детето да бъде върнато обратно на биологичните си родители. Сходен е случаят и с връстника на Ради - Чочо. Детето също е взето в дома недохранено на 6 месеца, след което е върнато на родителите му. 3 месеца по-късно полицаи го откриват в критично състояние, изоставено на стълбите на жилищен блок.

На предпоследната снимка е едно дете, от чиито устни усмивката наистина не слиза. Такъв безподобен сладур е! Малчуганът се казва Реджеб и е на 2 годинки. Той е в дома от август, миналата година. През януари 2006 година Реджеб постъпва в болницата в Разград в клинична смърт, с ниска температура от 35 градуса и пневмония. Месец преди това в лечебното заведение е приета в много лошо състояние и по-голямата му сестричка Ремзие. От дирекция социално подпомагане в Разград образуват дознание срещу родителите и Реджеб е прехвърлен във Варна. Детенцето все още реагира само и единствено на ромска реч, тъй като родителите му са използвали само нея. Също така се плаши от всички по-резки движения. Според докладите на лекарите от болницата в Разград и МБАЛ “Св. Анна” във Варна детето е било малтретирано. По телцето не Реджеб все още си личат следите от стари рани. По коремчето му, крачетата му…Такъв ужас е да гледаш подобни белези върху тялото на едно дете! По сладурчето има следи от изгаряне по краката, широки около 6 сантиметра. Част от пръстите на дясната му ръка липсват. Детето е претърпяло две тежки операции и два пъти е изпадало в клинична смърт. В кома, преди известно време, с черепно-мозъчна травма е приета и сестра му. Родителите на Реджеб са от ромски произход. Майка му е израстнала до 8-годишна възраст в социален дом, а баща му е учил в помощно училище. И двамата са идвали три пъти на посещение в дома…И по всяка вероятност Реджеб ще им бъде върнат. Както и сестричката му. И това е невероятна гнусна тенденция. Ако искаш да си осиновиш детенце трябва да минеш през ада, за да го направиш. Никой обаче не ти иска разрешително, за да си родиш дете, което да осакатиш за цял живот. Защото не виждам какво бъдеще може да очаква Ради, Чочо, Реджеб и неговата сестричка, след като бъдат върнати на “прекрасните си родители”.

СМЕШКИ В КИНО-ДРЕШКИ

January 6th, 2007 by chinuk

Попаднах на едно сладко сайтче за Асен Кисмов,  където се събират бисерчета от български филми. Аз лично доста се забавлявах с цитатите, припомняйки си сладки моменти от хубави филми. Дано и на вас се понравят.  :-)

От Топчефилма „Рицарят на бялата дама” (1982г.):
“Аз съм късоглед и пея в хора.”

От филма „Топло” (1978г.):
 „Момиценце, върни ми зъбките, момиценце!”
 „На вас историята да не ви е дала пълномощно, че така се афектирате от нейно име?“
 „Любовта е навсякъде, Снегов.“


От филма „Опасен чар” (1984г.):
 „Лошо, Седларов, лошо!”
 „Стига простотии, бе тате!”
„Икономията е майка на мизерията.”
„Кой има най-много сухо, он че е пръв.“
 „Мирише ми на командировка в Софийския Централен Затвор… От мен един съвет - килия 213, втория етаж, Южното крило. При бай Ставри… познавам го лично… Човекът е строг! Но справедлив. Много обича майтапите. Вие сте млад, ще излезете запазен.”
„Ша прощаваш, зетко, обаче така ни завъртя, че и името не успяхме да ти научим.” => „- Илия.“ => „- Илия, а? Грааааааадил Илия килияааааа…“
„Дет ис дъ куесчън - както е казал джентълменът Хамлет.“
„Аз смятам на сватбата да ги наредиме на масата така: роднина, милиционер, роднина, милиционер…“
 „Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.“
„Ястребовски - свободен архитект, урбанист и еколог.“
„Парите са тор, от която изникват красиви цветя.“
„ - Куфарчето Ви, господине!” => „ – Това ми е портфейлът!“

От филма „Дами канят” (1980г.):
 „Някой телефонирва ли?”
 „Когато говориш с мене,  да мълчиш!”
 „Вземи ме лодкарю на твоята ладия лека!”
„Абе, Пехливанова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”
 „А сега тебе викат, како.” - реплика към Невена Коканова, която иска да остане насаме със Стефан Данаилов, но малко преди това, тя самата е отпратила конкурентката си със същите думи, че майка й я вика.
„Йекиме, уплела съм ти пуловер.”

От филма „Вчера” (1988г.):
 „То от кино не се забременява!“
 „Не съм казвал, но пак повтарям…“
 „Няма да си играем тука на абстрактен хуманизъм. Сега ще видите вий, кон боб яде ли!“
„Е, сега вече ще се изключваме!“
„Нямам нито един кариес.”
„Бийтълс… Бийтълс… К’ви са тия маймунски танци, вземете изтанцувайте по един валс, покажете че сте млади хора!“

….и още много такива бисерчета, които може да прочетете на сайтчето. :-)